ОБЕКТЪТ И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
Античната синагога на Филипопол заема представителна част от инсула във вътрешността на укрепения град и е с обща площ около 650 кв. м. Сградата има базиликален план с ориентация север–юг и се състои от централна зала, фланкирана от две странични помещения, и широк двор в северната част, вероятно с колонада. Основното помещение е ориентирано към юг – към Йерусалим – което е характерно за синагогалната архитектура. Вътрешното пространство е било богато украсено с мозаечни подове, включващи орнаментални композиции, посветителни надписи на гръцки език и изображения на еврейски символи като седмосвещника (менора) и лулав.

Археологическите данни показват, че сградата е претърпяла няколко строителни и художествени етапа. Първоначалното ѝ изграждане се отнася към края на II – началото на III в., вероятно по времето на династията на Северите, когато Филипопол преживява икономически и културен подем. След разрушенията при готските нашествия в средата на III в. синагогата е възстановена, като тогава е обновена част от мозаечната украса. Ново мащабно преустройство е извършено през V в., когато е положен втори мозаечен под и са направени промени в архитектурния обем. Сградата функционира до края на VI в., когато окончателно е изоставена. Синагогата във Филипопол е единствената археологически проучена антична синагога в българските земи и едно от най-ранните и добре документирани свидетелства за присъствието на еврейска общност в римския и късноантичния Филипопол.