РИМСКИ СТАДИОН

Една от внушителните обществени сгради на Филипопол е стадионът, разположен в северния край на античния град, зад крепостните стени. Построен е в началото на II в., при управлението на император Адриан, в седловината между два хълма. Стадионът е имал капацитет от около 30 000 души, което свидетелства и за големия брой на населението на града. Дължината му е 240 м, а ширината около 50 м. Пистата, широка 30 м, е заобиколена от 14 реда седалки, разделени на сектори от стълбищни пътеки. По-голямата част от стадиона все още се намира под съвременните сгради, а на места мраморните редове седалки са съхранени и експонирани в техните сутерени.

Централният вход бил оформен от зидани стълбове – пилони, облицовани с декоративни мраморни колони, които са експонирани в Регионален археологически музей – Пловдив. На стадиона периодично се организирали игри, наречени Питийски – по подобие на тези в Гърция, в които участвали спортисти от цялата Римска империя. Във връзка с посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при императорската визита на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски. В чест на тези игри монетарницата на Филипопол сече специални монети с лика на императора и видовете спортни състезания.

Стадионът на Филипопол се споменава от античния автор Дексип по повод на готските нашествия през 251 г., а по-късно и от византийската принцеса и историчка Анна Комнина.

Гостите на Пловдив могат да посетят северната, дъговидна част на стадиона, преминавайки през засводен вход, който свързва пистата с подземен коридор, изкопан в естествения терен. Над свода е била разположена ложа. Северно от стадиона може да се види част от крепостната стена на Филипопол, изградена при управлението на император Марк Аврелий и ремонтирана през III – IV в. През IV в. на това място са положени пилоните на акведукта, който доставял чиста питейна вода в античния град от Родопа планина.

Реновацията и социализацията на стадиона са извършени по проект „Античният стадион на Филипопол – опазване, рехабилитация и градско обновяване” с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, 2009 – 2012. Обектът е финансиран по приоритетна ос 4: „Опазване на европейското културно наследство”.