ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ
Постоянната експозиция на Регионален археологически музей – Пловдив проследява развитието на човешките общества в региона от праисторическата епоха до Възраждането. В нея са представени едни от най-значимите археологически открития в Южна България – свидетелства за живота, вярванията, занаятите и културните контакти на хората, населявали тези земи в продължение на хилядолетия. Експозицията е подредена хронологично и тематично, като разкрива богатството на археологическото наследство и приемствеността в развитието на човешката цивилизация по земите на днешен Пловдив и област Пловдив.
Зала 1
ПРАИСТОРИЧЕСКА КУЛТУРА В ПЛОВДИВСКИ РЕГИОН (VII – III хил. пр. Хр.)
Около края на VII – началото на VI хил. пр. Хр. по тези земи се появява население, което изгражда постоянни селища на места удобни за земеделие и скотовъдство. Жителите им се възползват от плодородието на низината и от пълните с риба води на река Марица.
Праисторическата епоха е време на нови открития, ключови за развитието на човешката цивилизация. Това е времето, когато хората одомашняват множество растения и диви животни, разбират как да произвеждат керамични съдове и овладяват технологията за обработка на първите метали – мед, злато и бронз.
В залата са представени керамични съдове, сечива от камък, кост и метал, накити и култови предмети, открити в праисторическите селища от региона. Тези експонати разкриват ежедневието, вярванията и уменията на най-ранните обитатели на тези земи.
Зала 2
РЕЛИГИЯТА ПРЕЗ ПРАИСТОРИЧЕСКИТЕ ЕПОХИ (VI – III хил. пр. Хр.)
В праисторическите селища се откриват множество необичайни предмети – малки „масички“, фигурки на хора и животни, съдове с различни символи и украси. Поради липсата на писмени сведения за този период, за вярванията и духовния живот на хората разбираме основно чрез археологическите предмети. Освен самите предмети, важно е и как те са открити – техният контекст ни дава допълнителна информация за начина на живот и ритуалите на праисторическите общности.
В залата посетителят може да види небезизвестния керамичен елен от Мулдава, множество антропоморфни фигурки и съдове с впечатляващи форми. Представен е и фрагмент от стената на сграда от селищната могила край с. Долнослав, даваща ни представа за праисторическата архитектура и художествени практики.
Зала 2а
ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА (III – I хил. пр. Хр.)
След климатични промени и сериозни сътресения в края на V хилядолетие пр. Хр., животът в Пловдивския регион постепенно се възстановява.
Създават се нови постоянни селища, усвояват се иновации като колелото, впрегатните коли и новите металургични технологии. Откриването на бронзовите сплави води до развитие на търговията и културните контакти с Егейския свят и Централна Европа.
Именно в този период започва да се формира населението, което ще бъде известно в по-късните векове като траки – едно от значимите древни общества на Балканите.
В залата са изложени ценни находки – фибули, накити, оръжия и други предмети, знакови за културата на траките. Те илюстрират възхода на района и формирането на новите социални елити, които ще играят ключова роля в следващите векове.
Зала 3
ИСТОРИЯ НА МУЗЕЯ. НУМИЗМАТИЧЕН КАБИНЕТ.
Историята на Археологическия музей в Пловдив е дълга и многообразна, белязана от усилията на поколения археолози и колекционери. Тази зала ни връща към времето, когато музеят за първи път придобива сградата си през 1928 г., и пресъздава атмосферата на онова време чрез богатата стенна декорация и автентичната обстановка. Посетителят може да усети духа на началото на XX век и да се доближи до работата и ежедневието на първите музейни директори.
В центъра на залата е бюрото, което десетилетия наред е служило на директорите на музея, символ на управлението и грижата за колекциите. В специално подредените витрини са показани ценни книжни издания, сред които златната книга за впечатления, съдържаща посланията на видни български учени и държавници от началото на XX век. Други витрини представят част от нумизматичната колекция на музея – препратка към първите години на институцията, когато тя функционира като „археологическо-нумизматичен кабинет“.
Зала 4
КУЛТУРАТА НА ТРАКИТЕ ПРЕЗ V – I в. пр. Хр. ЦАРСТВОТО НА ОДРИСИТЕ.
През V в. пр. Хр. на територията на древна Тракия се оформя първото тракийско държавно обединение – Одриското царство. Неговите владетели успяват да обединят значителна част от племената в региона и поставят началото на нов етап в развитието на тракийската култура, белязан от политическа сила, търговски контакти и високи художествени постижения.
В земите по средното течение на река Марица се намират едни от най-богатите тракийски некрополи, свързани с одриската аристокрация – край селата Дуванлии и Черноземен. В тях са открити великолепни златни, сребърни и бронзови находки, оръжие, съдове и накити, свидетелстващи за вярата на траките в отвъдния живот.
Залата представя най-впечатляващите находки от този период – ритуални и погребални дарове, оръжия, накити и съдове, които разкриват богатството, властта и духовния свят на тракийската аристокрация.
Зала 5
МОНЕТНО ОБРЪЩЕНИЕ ВЪВ ФИЛИПОПОЛ (VI в. пр. Хр. – XVI в.)
Нумизматичната колекция на Регионален археологически музей – Пловдив е втората по големина в България, след тази на Националния археологически институт с музей. Тя се състои от монети, сечени в периода от VI в. пр. Хр. до XX в. Най-ранните екземпляри са отсечени в гръцки центрове като Кизик, Атина и Тасос – пряко свидетелство за активните търговски връзки на местното население.
В залата са представени монети от различни епохи, които показват развитието на търговията, властта и културните контакти на Филипопол и региона. Посетителите могат да видят най-ранните монетни форми, разпространени по нашите земи, и да се запознаят с начина, по който са били произвеждани и контролиранeтo на тяхното качество.
Зала 6
ФИЛИПОПОЛ ПРЕЗ РИМСКАТА ЕПОХА (I – IV в.)
След включването на Тракия в границите на Римската империя през 46 г., Филипопол става административен център на новата провинция. Градът е преустроен по римски образец – с форум, обществени сгради, широки улици и бани, превръщайки се в един от най-големите и красиви градове в региона, както свидетелства и древногръцкият писател Лукиан.
В залата са изложени мраморни архитектурни елементи, статуи на филипополски първенци, изображения на почитани божества, както и пъстроцветни мозайки, които разкриват богатия градски живот в античния Филипопол.
Зала 7
КУЛТУРА И РЕЛИГИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (IV – XIV в.)
През Средновековието Филипопол заема важно място като граничен град между Българската държава и Източната римска империя, наричана от съвременните учени Византия. Филипопол е многократно обсаждан и завладяван, но остава важен икономически, военен и духовен център дори след включването му в пределите на Османската империя в края на XIV в.
В залата са представени оръдия на труда, оръжия, керамика, накити и култови предмети, които разкриват облика на града и живота на неговите жители през различните етапи на Средновековието. Акцент в залата е т.нар. Горнославско съкровище, състоящо се от 786 златни монети.
Зала 7а
ХРИСТИЯНСТВО И КУЛТУРА XVII – XIX В.
Колекцията „разказва“ за пътувания, за църковни обреди и висши духовници, за умели занаятчии, съхранили традицията и вкуса на възрожденската епоха. В колекцията са включени културни ценности с изящна изработка и художествено майсторство, принадлежали на видни пловдивски фамилии от XVIII – XIX век. Те свидетелстват за стремежа към европейския стил, за изтънчения вкус и за активното участие на тези родове в превръщането на Пловдив в значим административен, търговски, културен и духовен център.
Залата представя избрани експонати от колекцията – накити, битови и църковни предмети, свидетелстващи за духа на Българското възраждане и за ролята на Пловдив като мост между традицията и модерността.
Зала 8
РАННОХРИСТИЯНСКАТА ГРОБНИЦА ОТ IV в.
Сред акцентите в експозицията е изключително добре запазена раннохристиянска гробница от първата половина на IV в., открита през 2012 г. при строителни дейности в центъра на Пловдив. Тя принадлежи към южния некропол на древния Филипопол – най-представителния погребален комплекс на града.
Гробницата впечатлява със стенописна украса, включваща две сцени от цикъла „Чудесата на Христос“, изобразени върху двете дълги стени. Особено внимание привлича почти идентичната фигура на Христос в двете композиции – рядко срещан художествен детайл за времето. На едната къса страна е изобразен Христов монограм, заобиколен от палмови клонки, а на другата – два пауна върху съд със светена вода, символизиращ „Извора на живота“.
Гробницата е експонирана в оригиналния си вид в залите на музея.
Изложби и събития > Постоянна експозиция