ОБЕКТИ

Територията на днешен Пловдив е сред най-старите непрекъснато обитавани места в Европа. Първите селища под тепетата възникват преди около седем хилядолетия, а през следващите векове и епохи тук се сменят култури, държави и народи, но животът никога не прекъсва.

ПЪРВИ ЗАСЕЛНИЦИ
В края на VII – началото на VI хилядолетие пр. Хр. по тези земи се появява население, което изгражда постоянни селища на места удобни за земеделие и скотовъдство. На територията на днешния град са регистрирани три праисторически селища, разположени на значително разстояние едно от друго. Това са селищните могили Плоската (в район „Северен“) и Яса тепе (в район „Тракия“), както и селището на Небет тепе. Най-ранните данни за обитаване на територията на днешния Пловдив са от началото на VI хил. пр. Хр.

ТРАКИЙСКИ УКРЕПЛЕНИЯ
На най-високата част на Трихълмието, днешното Небет тепе, през желязната епоха се оформя укрепен тракийски център. Тук са живели племена, които поддържат контакти с Егейския свят и развиват местна култура с характерни селища, укрепления и светилища. Местоположението е стратегическо – защитено място с широк изглед към низината и ключови пътища.

ГРАДЪТ
За градски център под тепетата можем да говорим не по-рано от IV в. пр. Хр. Археологическите открития от този период свидетелстват за разширяване на територията на селището и подобряване на неговото благоустройство. От тогава са и първите засвидетелствани елементи на влияние на разпространения в целия древен свят елинизъм – културното влияние на гръцкия свят, забележимо в архитектурата, изкуството и начина на живот.

РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
В средата на I в., по време на управлението на Клавдий, Тракия става римска провинция, а Филипопол – известен вече и като Тримонциум – се превръща в значим политически, икономически и културен център. През тази епоха градът се разраства на юг към равнината, появяват се прави улици, обществени сгради, площади, бани, храмове и спортни съоръжения. Много от запазените днес обекти – театър, стадион, форум, и други обществени сгради – са свидетелства именно от тази фаза на неговия разцвет.

ЕПОХАТА НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО
Градът през Средновековието е белязан от множество нападения и обсади, а територията му се свива значително, изтегляйки се към трихълмието и подходите към него. През VII в. градът и цяла Тракия се превръщат в гранична зона между Византия и новосъздадената на север Българска държава. Цели десет столетия Филипопол е част от Византийската империя, като неколкократно попада под властта на българите през IX, XIII и XIV в. През втората половина на XIV в. Филипопол е присъединен към пределите на Османската империя.

ВЪЗРАЖДАНЕТО
През XVIII – XIX в. градът преживява нов подем. Търговията се разширява, занаятите процъфтяват, а върху трихълмието се изграждат впечатляващи къщи с богата архитектура и стенописи. Пловдив се превръща във важен културен център, свързан с идеите на Българското възраждане и създаването на модерната българска нация.

АРХЕОЛОГИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО ДНЕС
Съвременният Пловдив пази многопластовия образ на всички епохи, оформили неговата история. Богатството от археологически открития на територията му го нарежда сред най-значимите археологически райони в България и превръща града в важен център за научни изследвания и културен туризъм.