НУМИЗМАТИКА
През 1882 г., Източното Румелийско правителство юридически оформя създаването на музей в гр. Пловдив и го поставя под ведомството на Директора на народното просвещение Йоаким Груев. В тогавашния музей са обособени три отдела – археологически, нумизматичен и ръкописен. Още в първите години нумизматичният отдел се оформя като ключова част от музея, благодарение на дейността на личности като Сергей Арсениев – първият нумизмат, описал първите постъпления. Борис Дякович поема управлението на библиотеката и музея през 1901 г. , но едва през 1910 г. успява да възобнови дейността на институцията, която първоначално представлява „археологическо-нумизматически кабинет” при Народната библиотека.

През ХХ век фондът се разраства значително, въпреки трудностите, свързани с войните и към края на века нумизматичната сбирка достига десетки хиляди единици. До 1989 г. надхвърлят 5000 инвентарни номера, под които са регистрирани повече от 40 хиляди броя монети и монетовидни паметници. Мащабните археологически проучвания в града и региона през последните десетилетия попълват в значителна степен богатството на нумизматичния фонд. Освен тях, обаче, благодарение на възприетата самостоятелна музейна политика, колекцията на музея се обогатява чрез дарения и откупки с много важни от научен и обществен характер находки.

Регионален археологически музей – Пловдив разполага с една от най-големите колекции от бронзови екзагии; колективни находки на местните монетни емисии тип „Одрюзи“; печати на владетели от Второто Българско царство; емблематичното Горнославско съкровище от византийски златнти емисии; значителна колекция от филипополски монети, сечени през римската епоха; както и огромната сбирка „Такела“ – една от най-богатите в страната. В момента нумизматичният фонд на Археологическия музей съхранява повече от 60 000 монети и монетовидни паметници, като по-голяма част от тях са придобити чрез археологическите проучвания, проведени от специалистите на музея на територията на града и областта. Специалистите във фонда извършват експертизи към специализирани институции и граждани. Фондът е обект на редица самостоятелни и колективни изследователски проекти от местно, национално и международно ниво.