КЪСНОАНТИЧНА СГРАДА „ЕЙРЕНЕ“
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
Късноантичната сграда „Ейрене“ е разкрита и археологически проучена през 1983–1984 г. от археологически екип под ръководството на Мина Боспачиева. При последвалото изграждане на пешеходния подлез „Археологически“ част от сградата, заедно с участъци от античната улична мрежа, е експонирана in situ и може да бъде видяна и днес в съвременната градска среда.
ОБЕКТЪТ И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
Сградата се намира в централната част на античния Филипопол, в подножието на Трихълмието, и заема значителна площ – около две трети от една инсула. Тя представлява богата късноантична жилищна постройка от перистилен тип, с ясно обособена представителна и домакинска част. Вътрешното пространство е организирано около открит двор, ограден от всички страни с покрита колонада (перистил), към който се отварят основните помещения.
Най-впечатляващите елементи от сградата са запазените подови мозайки, изпълнени с каменни и стъклени тесери в естествени цветове – бяло, черно, червено, жълто, зелено и синьо. Те украсяват представителните помещения и са изградени предимно в техниката opus tessellatum, а в по-фините детайли – opus vermiculatum. Орнаментите включват богати геометрични композиции, растителни мотиви и фигурални изображения.
Особено място заема мозайката в едно от представителните помещения, съставена от две големи квадратни пана. В центъра на едното е изобразен женски бюст с надпис на старогръцки EIPHNH – Ейрене, богинята и персонификация на мира. Името е изписано и произнасяно в класическата гръцка традиция като „Ейрене“, форма, засвидетелствана в античните извори и надписи. Образът ѝ има паралели в мозаечното изкуство на Източното Средиземноморие и се свързва с идеята за хармония, благоденствие и ред – ценности, които в късната античност намират отражение и в християнската символика.
Върху подовете на сградата са вплетени и поредица от поздравителни надписи, които насочват движението на посетителя – от входното помещение, през портика, към трапезната зала (триклиниум) и приемното помещение (таблиниум) на домакина. Те подчертават представителния характер на сградата и ролята ѝ като място за социални контакти и официални срещи.
В по-късен етап от съществуването на сградата е изградена осмостенна писцина с течаща вода, а най-късният надпис – датиран в третата четвърт на V в. – споменава името Дезидерий, вероятно един от последните ѝ собственици. През този период е оформена и допълнителна улица, която осигурява пряка връзка между сградата и разположената в близост Епископска базилика – показателен детайл за променящата се градска среда и новите центрове на обществен живот в късноантичния Филипопол.
СЪХРАНЕНИЕ, РЕСТАВРАЦИЯ и ПРЕДСТАВЯНЕ
Подовите мозайки на късноантичната сграда „Ейрене“, с обща площ около 160 кв. м, са консервирани непосредствено след приключването на археологическите разкопки през 80-те години на XX век.
През 2003 г., във връзка с експонирането и отварянето на обекта за посетители, мозайките са подложени на повторна реставрация.
ПОСЕЩЕНИЕ
Късноантична сграда „Ейрене“ е отворена за посещения, като се стопанисва от Общински институт „Старинен Пловдив“.
ИЗБРАНА ЛИТЕРАТУРА
Каров, Здравко; Боспачиева, Мина 1989 Спасителни археологически разкопки на подлез „Археологически“ в Пловдив (предварителни резултати) – в: Известия на музеите от Южна България, 15, 129–164.
Bospachieva, Mina 2003 The Late Antiquity Building EIPHNH with Mosaics from Philippopolis (Plovdiv, Southern Bulgaria) – в: Archaeologia Bulgarica, 2, 2003, 83–105.
Kantareva, Elena; Bospachieva, Mina; Luk, Cynthia 2007 Archaeological sites with mosaic floors from antient Philippopolis, Plovdiv, Bulgaria. Problems and condition – в: Proceeding of the ICOM SEE Regional Conference, Kladovo, Serbia, 23–27 October 2006. Belgrade 2007, 227–232.
Обекти > Късноантична сграда „Ейрене“
