КЪСНОАНТИЧНА СГРАДА „ЕЙРЕНЕ“

ОБЕКТЪТ И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
Сградата се намира в централната част на античния Филипопол, в подножието на Трихълмието, и заема значителна площ – около две трети от една инсула. Тя представлява богата късноантична жилищна постройка от перистилен тип, с ясно обособена представителна и домакинска част. Вътрешното пространство е организирано около открит двор, ограден от всички страни с покрита колонада (перистил), към който се отварят основните помещения.

Най-впечатляващите елементи от сградата са запазените подови мозайки, изпълнени с каменни и стъклени тесери в естествени цветове – бяло, черно, червено, жълто, зелено и синьо. Те украсяват представителните помещения и са изградени предимно в техниката opus tessellatum, а в по-фините детайли – opus vermiculatum. Орнаментите включват богати геометрични композиции, растителни мотиви и фигурални изображения.

Особено място заема мозайката в едно от представителните помещения, съставена от две големи квадратни пана. В центъра на едното е изобразен женски бюст с надпис на старогръцки EIPHNH – Ейрене, богинята и персонификация на мира. Името е изписано и произнасяно в класическата гръцка традиция като „Ейрене“, форма, засвидетелствана в античните извори и надписи. Образът ѝ има паралели в мозаечното изкуство на Източното Средиземноморие и се свързва с идеята за хармония, благоденствие и ред – ценности, които в късната античност намират отражение и в християнската символика.

Върху подовете на сградата са вплетени и поредица от поздравителни надписи, които насочват движението на посетителя – от входното помещение, през портика, към трапезната зала (триклиниум) и приемното помещение (таблиниум) на домакина. Те подчертават представителния характер на сградата и ролята ѝ като място за социални контакти и официални срещи.

В по-късен етап от съществуването на сградата е изградена осмостенна писцина с течаща вода, а най-късният надпис – датиран в третата четвърт на V в. – споменава името Дезидерий, вероятно един от последните ѝ собственици. През този период е оформена и допълнителна улица, която осигурява пряка връзка между сградата и разположената в близост Епископска базилика – показателен детайл за променящата се градска среда и новите центрове на обществен живот в късноантичния Филипопол.