КРЕПОСТ НА НЕБЕТ ТЕПЕ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
Археологическите проучвания на хълма Небет тепе имат дълга история, но в по-голямата си част са с ограничен, сондажен характер.
Първите археологически разкопки са проведени от Димитър Цончев в периода 1934–1937 г., във връзка с изграждането на парк върху хълма. Подновени са през 1960 г. от Петър Детев, а след него, през 1961 г., обекта проучва Лилия Ботушарова. През 1969 г. проучвания в югозападната част на тепето са извършени отново от Детев. В периода от 1974 до края на 1985 г. разкопките се ръководят от Атанас Пейков.
Нов етап в изследването на хълма започва по инициатива на Община Пловдив, във връзка с подготовката му за социализация и представяне пред широка публика. През 2015 г. археологът Костадин Кисьов извършва геофизично проучване с цел локализиране на потенциални археологически структури под съвременния терен. Въз основа на получените резултати през 2016–2017 г. и 2021–2023 г. се провеждат археологически разкопки под ръководството на София Христева.
Данните от тези проучвания допълват, потвърждават, но също така прецизират или опровергават по-ранни хипотези за развитието на Небет тепе. Резултатите от всички археологически изследвания категорично показват, че хълмът е обитаван и застрояван в продължение на приблизително шест хилядолетия.
ОБЕКТЪТ И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
Най-ранното засвидетелствано обитаване на Небет тепе е през късния халколит (края на V – първата половина на IV хил. пр. Хр.), като животът на това място продължава и през бронзовата и ранната желязна епоха. Пластове и материали от късната бронзова епоха (1500 – 1200 г. пр. Хр.) са проучени основно в най-високите части на хълма. През ранната бронзова (3200 – 2100 г. пр. Хр.) и ранната желязна епоха (1100 – 600 г. пр. Хр.) обитаваната територия е заемала по-голяма площ, достигайки равнинните части на подножието му. Открити са следи от жилища, огнища, пещи и разнообразни находки, свързани с всекидневния живот – керамика, каменни оръдия, тежести и прешлени за тъкане.
За тези най-ранни периоди археологическите данни са ограничени – запазените структури са малко и силно нарушени от по-късни масивни каменни градежи и от използването на скалите като кариери през Античността. Поради това функцията на обекта в най-ранните етапи остава неясна – възможно е тук да е съществувало селище, светилище или комбинация от двете.
Първите сигурни крепостни съоръжения на Небет тепе са изградени през втората половина на IV в. пр. Хр., вероятно във връзка със завладяването на Тракия от Филип II Македонски. Тогава е оформено укрепление, което обгражда най-високата част на хълма и включва северна и югозападна крепостна стена.
В края на III – II в. пр. Хр. укрепителната система е значително преустроена. Върху по-ранната югозападна стена е изградена стена, позната в научната литература като диагоналната крепостна стена, която променя организацията на укреплението. Към този период принадлежи и забележително глинобитно съоръжение с култов характер, богато украсено с геометрични символи и изображения на двойни брадви, свидетелстващо за религиозните практики на обитателите на хълма през елинистическата епоха.
След присъединяването на Филипопол към Римската империя в средата на I в. сл. Хр., върху склоновте на Небет тепе се извършва мащабна строителна дейност. Укрепената площ е разширена, старите стени са реконструирани, а от запад и изток са изградени нови крепостни трасета с правоъгълни и квадратни кули. Вътре в крепостта е оформена улица, а в най-високата част на хълма е изградено кръгло водохранилище. От този период е проучен и голям хамбар, по всяка вероятност обслужващ военния гарнизон, разположен в крепостта.
След опустошителното готско нашествие през 251 г. най-високата част на хълма е допълнително укрепена и оформена като цитадела чрез изграждането на нова крепостна стена от юг. През IV – началото на VII в. строителната дейност продължава – крепостните стени са удвоявани и ремонтирани, а в близост до западните кули са изградени сгради с обществен и стопански характер, включително двуетажна постройка с двор, в който археолозите откриват останките от питоси за съхранение.
За периода IX – X в. липсват монументални каменни сгради, но са проучени пластове и полуземлянки, свидетелстващи за продължаващо обитаване. В края на XII и през XIII – XIV в. крепостта отново е преустроена – ремонтирани са участъци от източната и западната крепостна стена, оформена е нова цитадела, а до нея е изградено големо правоъгълно водохранилище с прилежаща чешма. От XIV в., в пространството между западната крепостна стена и водохранилището, се развива средновековен некропол.
Крепостните съоръжения на Небет тепе функционират до началото на XV в. Последното писмено сведение за цитаделата е от 1410 г., след което укрепленията са изоставени. В продължение на повече от шест хилядолетия хълмът остава ключово място в развитието на Филипопол – стратегически, отбранителен и символен център на града.
СЪХРАНЕНИЕ, РЕСТАВРАЦИЯ и ПРЕДСТАВЯНЕ
Значителна част от крепостните стени, кулите и съпътстващите ги структури са съхранени in situ, като са предприети мерки за стабилизирането им и за ясно открояване на различните строителни етапи.
Обектът е проучен, реставриран и социализиран в рамките на проекта „По крепостните стени на Филипопол“, реализиран с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020, Приоритетна ос „Регионален туризъм“, процедура BG16RFOP001-6.002 „Развитие на туристически атракции“.
ПОСЕЩЕНИЕ
Археологическият обект Небет тепе се стопанисва от Регионален археологически музей – Пловдив. За актуална информация относно работното време, условията за посещение и организирани беседи вижте ТУК.
ИЗБРАНА ЛИТЕРАТУРА
Л. Ботушарова. Крепостната стена на Филипопол по северните склонове на Небет тепе. – ГПАМ, 1963, V, 77-101.
Л. Ботушарова. Разкопки във Филипопол и проблемите свързани с тях. –Археология, 1965, 3, с. 1-11.
Л. Ботушарова. Античният Филипопол в светлината на новите археологически разкопки. – Археологически проучвания за историята на Пловдив и Пловдивския край. Пловдив. 1966, 40-55.
А. Пейков. Основните архитектурни съоръжения на древнотракийския град Евмолпия. – ИМЮБ, т.20, 1994, 55 – 71.
Данчева-Василева А. 2009. Пловдив през Средновековието IV – XIV в. София.
Кисьов К. 1996 Принос в проучването и датировката на глинобитното култово съоръжение в Пловдив (Небет тепе) и неговата роля в изясняване локацията на тракийския град Одрюза. – в: Годишник на департамент археология, НБУ, т. II – III, 225–231.
Кисьов К. 2004 За появата и развитието на тракийския град върху Трихълмието в Пловдив през елинистическата епоха. – в: Годишник на археологическия музей в Пловдив, Том IX/2, 177– 182.
Коларова В., Боспачиева М. 2014 Пловдив – град върху градовете Филипопол – Пулпудева – Пълдин. София.
Попов Х. 2002 Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VI – I в. пр. Хр., с. 93 – 111. София.
Христева С., Драганов Б., Станев К. 2017 Археологическо проучване на Небет тепе. – в: Археологически открития и разкопки през 2017, с. 278 – 281. София.
Христева С., Станев К. [под печат] Спасително археологическо проучване на Небет тепе. – в: Археологически открития и разкопки през 2023.
Христева С., Станев К., Златев Р. 2002 Късносредновековен некропол на Небет тепе, град Пловдив. – в: Пловдивски исторически форум, VI, 1, 74–92.
Обекти > Крепост на Небет тепе