ИЗТОЧНА ПОРТА

ОБЕКТЪТ И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ

Комплексът „Източна порта“ представлява монументален късноантичен вход към Филипопол, оформен като трипилонна порта с прилежаща улична инфраструктура. През него преминава най-широката разкрита до момента улица от уличната мрежа на античния град – с ширина 13,2 м, фланкирана от тротоари и портици в римо-коринтски стил. Настилката е изградена от големи сиенитни плочи, върху които ясно се различават следи от продължително движение на превозни средства, свидетелстващи за интензивното използване на това пространство.

Късноантичният ансамбъл включва централен проход за движение, два по-малки странични прохода, крепостни кули, потерна и поредица от верижни помещения, разположени зад портиците. Част от комплекса е и тясна улица – отклонение от главната артерия, насочено в западна посока по склоновете на Трихълмието, известна в научната литература като ул. „Тримонциум“. Тя осъществява връзка между портата и вътрешната улична мрежа на Филипопол и подчертава ключовата роля на комплекса в организацията на градското пространство.

При изграждането на късноантичната порта в нейния обем е интегрирана по-ранна почетна арка, функционирала още през II в. сл. Хр. паралелно с Марк-Аврелиевата крепостна стена. Археологическите проучвания разкриват, че територията е използвана активно още в по-ранни епохи – регистрирани са следи от халколита, културни пластове от елинистическата епоха (IV–III в. пр. Хр.), както и структури от ранноримския период, включително жилищни сгради и фортификационни елементи.

През I–II в. сл. Хр. зоната е част от отбранителната система на града, а в късната античност придобива завършен и представителен облик, характерен за основен вход към голям провинциален център. Наличието на портици, верижни помещения и монументална архитектура подсказва както отбранителна, така и силно представителна функция на Източната порта.

Обектът продължава да бъде използван и през Средновековието, за което свидетелстват регистрираните материали и преустройства от VII до XIII в. Тази дълга и непрекъсната история на обитаване и трансформация превръща комплекса „Източна порта“ в един от най-важните археологически обекти за проследяване развитието на Филипопол от праисторията до Средновековието.