ИЗТОЧНА ПОРТА

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
Основните археологически проучвания на комплекса „Източна порта“ са проведени в периода 1976–1980 г. под ръководството на Лилия Ботушарова и Елена Кесякова. В периода 2017–2023 г. са осъществени допълнителни разкопки, ръководени от Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева, насочени към допроучване на отделни сектори във връзка с бъдещата консервация и реставрация на обекта. В рамките на тези проучвания са документирани структури от различни хронологични периоди, което позволява да се проследи дългото и непрекъснато използване на територията.

Археологическите изследвания разкриват сложен комплекс от улична инфраструктура, крепостни съоръжения, портици и прилежащи помещения, както и по-ранни структури, интегрирани в късноантичния ансамбъл.

Обектът през 80-те години на XX в., снимка: Научен архив на РАМ – Пловдив

ОБЕКТЪТ И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ

Комплексът „Източна порта“ представлява монументален късноантичен вход към Филипопол, оформен като трипилонна порта с прилежаща улична инфраструктура. През него преминава най-широката разкрита до момента улица от уличната мрежа на античния град – с ширина 13,2 м, фланкирана от тротоари и портици в римо-коринтски стил. Настилката е изградена от големи сиенитни плочи, върху които ясно се различават следи от продължително движение на превозни средства, свидетелстващи за интензивното използване на това пространство.

Късноантичният ансамбъл включва централен проход за движение, два по-малки странични прохода, крепостни кули, потерна и поредица от верижни помещения, разположени зад портиците. Част от комплекса е и тясна улица – отклонение от главната артерия, насочено в западна посока по склоновете на Трихълмието, известна в научната литература като ул. „Тримонциум“. Тя осъществява връзка между портата и вътрешната улична мрежа на Филипопол и подчертава ключовата роля на комплекса в организацията на градското пространство.

При изграждането на късноантичната порта в нейния обем е интегрирана по-ранна почетна арка, функционирала още през II в. сл. Хр. паралелно с Марк-Аврелиевата крепостна стена. Археологическите проучвания разкриват, че територията е използвана активно още в по-ранни епохи – регистрирани са следи от халколита, културни пластове от елинистическата епоха (IV–III в. пр. Хр.), както и структури от ранноримския период, включително жилищни сгради и фортификационни елементи.

През I–II в. сл. Хр. зоната е част от отбранителната система на града, а в късната античност придобива завършен и представителен облик, характерен за основен вход към голям провинциален център. Наличието на портици, верижни помещения и монументална архитектура подсказва както отбранителна, така и силно представителна функция на Източната порта.

Обектът продължава да бъде използван и през Средновековието, за което свидетелстват регистрираните материали и преустройства от VII до XIII в. Тази дълга и непрекъсната история на обитаване и трансформация превръща комплекса „Източна порта“ в един от най-важните археологически обекти за проследяване развитието на Филипопол от праисторията до Средновековието.

СЪХРАНЕНИЕ, РЕСТАВРАЦИЯ и ПРЕДСТАВЯНЕ
Обектът е проучен, реставриран и социализиран по проект „По крепостните стени на Филипопол“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020, Приоритетна ос „Регионален туризъм“, процедура BG16RFOP001-6.002 „Развитие на туристически атракции“.

В рамките на реставрационните дейности е извършена частична анастилоза – връщане на оригинални архитектурни елементи на първоначалните им места с цел по-добро възприемане на пространствената структура на комплекса. Дейностите са осъществени от реставратора Никола Стоянов.

ПОСЕЩЕНИЕ
Източната порта се намира в източното подножие на Трихълмието и е достъпна за посещение на място, като част от археологическите обекти на открито в Пловдив. Посетителите могат да видят запазени участъци от късноантичната улица, портата и прилежащите ѝ структури, които разкриват представителния характер на този вход към античния град.

Обектът се стопанисва от Общински институт „Старинен Пловдив“.

ИЗБРАНА ЛИТЕРАТУРА
Мартинова-Кютова, Мая 2019 Спасително археологическо проучване при Източна порта на Филипопол. – в: Археологически открития и разкопки през 2018 г., София, 2019, 295–296.
Мартинова-Кютова, Мая; Груева-Здравчева, Биляна [под печат] Спасително археологическо проучване на обект „Източна порта на Филипопол“ гр. Пловдив. – в: Археологически открития и разкопки през 2021 г.
Мерджанов, Любомир; Драганова, Мария 2024 Археологически проучвания в град Пловдив (2010 – 2021 г.). Обзорен преглед. – в: Годишник на Регионален археологически музей – Пловдив, том XIII, 2024, 47–155.
Botušarova, Lilia; Kesjakova, Elena 1983
Sur la topographie de la ville de Philippopolis à l’époque de la Basse Antiquité. – в: Pulpudeva. Semaines philippopolitaines de l´histoire et de la culture Thrace, Volume 4, 1983, 264–273.

Обекти > Източна порта

Translate »
Scroll to Top