ЕПИСКОПСКА БАЗИЛИКА
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
Останките от Епископската базилика на Филипопол са открити в началото на 80-те години на XX в. при строителни дейности в централната градска част – при прокопаването на подлеза под площад „Централен“. В периода 1983–1986 г. екип на археологическия музей в Пловдив с ръководител Елена Кесякова проучва значителна част от сградата, както и части от мозаечните подове. Още тогава е установено, че става дума за мащабен християнски храм с богата мозаечна украса. Политическите промени в страната и последвалите икономически затруднения водят до прекъсване на археологическите проучвания за продължителен период от време.
Разкопките на базиликата са подновени за кратко в периода 2002–2003 г., а през 2015 г. е извършено наблюдение при вдигане на горната мозайка в южния и в част от централния кораб. Във връзка с реализирането на проект за консервация, реставрация и експониране на обекта, през 2016–2019 г. екип на Регионалния археологически музей – Пловдив с ръководител Жени Танкова извършва мащабно проучване на разкритите структури. В рамките на този етап археологическите изследвания са съсредоточени основно върху късноантичната базилика и свързаните с нея структури. По-дълбоките културни пластове, свидетелстващи за по-ранно антично застрояване на терена, остават частично проучени и документирани в рамките на реализираните до момента археологически изследвания.
ОБЕКТЪТ И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
Епископската базилика на Филипопол представлява монументална трикорабна, едноабсидна раннохристиянска базилика, функционирала от средата на IV до края на VI в. Сградата е разположена в централната част на античния град и обхваща площ от една и половина инсули. Общата ѝ дължина достига 86,30 м, а ширината – 38,50 м. Само наосът с апсидата е с дължина 56,70 м, а централният кораб е широк 21,50 м. С тези размери базиликата е най-голямата раннохристиянска базилика, откривана на територията на България, и една от най-големите на Балканския полуостров.
Предхождаща сграда (II–III в.)
Под основите на базиликата са разкрити останки от по-ранна монументална сграда, съществувала през II–III в. Размерите ѝ са сходни с тези на наоса на по-късната християнска постройка – около 47,5 м дължина и 37 м ширина. Пространството е било разделено на три части чрез два симетрично разположени стилобата.
В централната зона е проучено масивно елипсовидно водно съоръжение (басейн), изградено от камък и тухли, с хидрофобна подложка и тухлено дъно. Открити са и допълнителни архитектурни елементи с неясна функция, както и помещения със стопански характер в западна посока.
Намерени като преизползван строителен материал при изграждането на базиликата, няколко епиграфски паметника – включително надписи, свързани с императорския култ, герусията на Филипопол и театъра – насочват към интерпретацията на тази ранна сграда като храм, в който е упражняван култът към римските императори.
Изграждане и архитектура на базиликата (IV–VI в.)
След утвърждаването на християнството като официална религия в Римската империя, върху мястото на по-ранния храм е издигната Епископската базилика. Новата сграда наследява както централното разположение, така и символичната значимост на предходния комплекс.
Базиликата включва наос с три кораба, апсида, нартекс и обширен западен комплекс с атриум, галерии и верижни помещения. Връзката между наоса и нартекса е осъществявана чрез пет входа, като централният е с подчертани размери и представителен характер.
Мозаечни подове
Храмът притежава два последователни мозаечни пода, отразяващи различни етапи в развитието и украсяването на сградата. Първият мозаечен под (средата на IV – средата на V в.) е по-зле запазен и е разкрит частично в южния и централния кораб, нартекса, атриума и прилежащите помещения. Той се характеризира с орнаментално-геометрична украса и ограничена цветова гама. В южния кораб е открит дарителски надпис, споменаващ епископ на Филипопол, като следи от умишлено разрушаване на надписа вероятно отразяват религиозните конфликти между ариани и православни.
Вторият мозаечен под (средата на V – средата на VI в.) е значително по-добре запазен и представя изключително богата украса с геометрични, растителни мотиви и над 120 изображения на птици, характерни за източните провинции на империята.
Особено впечатляващи са паната с композицията „Изворът на живота“ в страничните кораби, както и мозаечният под в нартекса с изображение на паун – символ на безсмъртието.
Освен мозайките, интериорът на базиликата е бил богато декориран с цветна мазилка, стенописи и щукатурна обмазка, имитираща мрамор. Открити са мраморен олтар, преизползван от по-ранна сграда, както и фрагментиран кръщелен купел с християнска символика и надпис, вероятно свързан с високопоставена личност от V в.
В края на VI в., вероятно в резултат на икономически упадък и природни бедствия, базиликата преустановява функционирането си.
През Средновековието върху нейните руини възниква обширен християнски некропол, използван от края на X до XIII в. Проучени са над 250 погребения, което прави некропола при Епископската базилика най-големия изследван средновековен некропол в Пловдив и един от най-значимите в Тракия. В северния кораб са разкрити и останки от по-късна църковна сграда със стенописи, датирани в XII–XIII в.
СЪХРАНЕНИЕ, РЕСТАВРАЦИЯ и ПРЕДСТАВЯНЕ
Още след първоначалното ѝ разкриване през 80-те години на XX в. над Епископската базилика е изградена защитна постройка. Значителна част от мозаечните подове са демонтирани и реставрирани от екип реставратори, сред които ключова роля има Йордан Млеканов. Тези мозайки са съхранявани във фондовете на Регионалния археологически музей – Пловдив. Мозайките, останали на място, са консервирани in situ чрез покриване с дебел защитен слой пясък, с цел дългосрочното им съхранение.
През 1995 г. обектът е обявен за паметник на културата от национално значение. В края на 90-те години на XX в. защитната конструкция е силно амортизирана, а през 2002 г., във връзка с посещението на папа Йоан Павел II в Пловдив, тя е премахната. През същата година са извършени и частични археологически проучвания при разчистването на останките от защитното съоръжение.
След 2016 г. започва нов етап в проучването, съхранението и представянето на Епископската базилика. Тогава останките на обекта са проучени, консервирани и реставрирани от екип реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева-Дечева, в чийто състав участва и Милица Илиева от Регионалния археологически музей – Пловдив. Изградена е съвременна експозиционна сграда, която позволява представянето на разкритите до момента мозаечни подове in situ и превръща обекта в един от водещите археологически и културни центрове в Пловдив.
ПОСЕЩЕНИЕ
Епископската базилика на Филипопол е отворена за посетители като музеен обект. Тя се стопанисва от Общински институт „Старинен Пловдив“.
ИЗБРАНА ЛИТЕРАТУРА
Кесякова, Елена 1989 Раннохристиянска базилика от Филипопол. – в: Известия на музеите от Южна България, 15, 1989, 113–126.
Кесякова, Елена 2011 Мозайки от Епископската базилика на Филипопол. – в: Изследвания в чест на Стефан Бояджиев, София, 2011, 173–209.
Мерджанов, Любомир; Драганова, Мария 2024 Археологически проучвания в град Пловдив (2010 – 2021 г.). Обзорен преглед. – в: Годишник на Регионален археологически музей – Пловдив, том XIII, 2024, 47–155.
Танкова, Жени; Драганова, Мария 2020 Археологическо проучване на Епископската базилика на Филипопол. – в: Археологически открития и разкопки през 2019 г., София, 2020, 784–786.
Обекти > Епископска базилика