КЪСНОАНТИЧНА ВИЛА С МОЗАЙКА
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
Късноантичната вила с мозайки е разкрита през 2020 г. при спасителни археологически проучвания на ул. „Пушкин“ №7а в Пловдив, проведени под ръководството на д-р Здравка Коркутова. Обектът се намира на около 100 м северно от Източната порта на Филипопол, извън крепостните стени на античния Филипопол (extra muros), в зона с установено интензивно обитаване още през римската епоха.
Разкритите структури са част от по-голяма жилищна сграда, вероятно принадлежала на представител на местния елит. Данните от близкия обект на ул. „Пушкин“ №5 показват, че става дума за по-широк архитектурен ансамбъл.
АРХИТЕКТУРА, УКРАСА И ФУНКЦИИ
Проучената част от сградата включва три свързани помещения с масивни зидове (до 0,80–0,90 м), изградени от камък и хоросан. В строителството е използвана техника, характерна за късната античност, включително добре оформени лица и вътрешен емплектон, както и пояси от тухли (opus mixtum).
Най-впечатляващи са подовите мозайки, изпълнени с каменни тесери в бяло, червено, охра, зелено и вариации на черното. Геометричните композиции демонстрират висока степен на художествена прецизност. В едно от помещенията – вероятно спалното помещение, мозайката е почти изцяло запазена, което позволява да се възстанови част от оригиналната визия на интериора.
Вътрешните стени са били измазани с хоросан, като на места са установени следи от стенописна украса.
Откритите водопроводни съоръжения, канали и хипокаустна отоплителна система показват, че част от помещенията са действали като балнеум (balneum), интегриран в обитаемата среда.
Сградата вероятно е съчетавала жилищни и представителни функции, отразявайки висок стандарт на живот.
ЖИВОТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
През втория строителен период, вероятно през VI в., сградата е преустроена – част от мозайките са покрити с хоросан, а вътрешното разпределение е променено.
След античността теренът продължава да бъде обитаван. Археологическите данни свидетелстват за средновековни погребения и материали от османския период, което показва непрекъснато използване на мястото през вековете.
ДНЕС
Късноантичната вила с мозайки е ценен източник на информация за жилищната архитектура и градския живот в късноантичния Филипопол. Разкритите структури са запазени на място (in situ), а бъдещи проучвания в съседните терени биха допринесли за по-пълното изясняване на сградата и нейния контекст.
Към момента обектът не е отворен за масови посещения, като предстои неговата социализация.
ИЗБРАНА ЛИТЕРАТУРА
Коркутова, З. 2024. Новооткрита антична сграда с мозайки в Пловдив (Предварително съобщение) – годишник на Регионален археологически музей – Пловдив, 2024, 198–209.
Коркутова, З. 2021. Спасителни археологически проучвания на обект ул. „Ал. Пушкин“ №7а, Пловдив – АОР 2020, София, 500–501.
Мартинова, М.; Сенгелевич, Г. 2018. Спасителни археологически проучвания на ул. „Ал. Пушкин“ №5 – АОР 2017, София, 276–277.
Кесякова, Е. 1999. Филипопол през римската епоха. София.
Бояджиев, С. 2001. Късноантична сграда под „Кореком“ в София – Археология, 1–2, 70–78.
Кирова, Н. 2005. Късноантичната баня в Сердика – Археология, 1–4, 41–48.
Обекти > Късноантична къща с мозайка