АКВЕДУКТИ

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
Първите сведения за водоснабдяването на античния Филипопол от Родопите се появяват още през XVIII–XIX в. в пътеписите на европейски пътешественици. Археологическото регистриране на акведукта обаче става през 1935 г., когато южно от тепетата Джамбаз и Таксим са разкрити зидани стълбове. През същата година Димитър Цончев предприема теренни обходи в полите на Родопите, а през 1936 г. извършва сондажни проучвания между Пловдив и днешния кв. Коматево. В резултат той изяснява с голяма точност трасето на акведукта, конструкцията на стълбовете и разстоянието между тях, както и наличието на два водопроводни клона – от с. Марково и от гр. Куклен.

През 1977–1980 г., във връзка с изграждането на канализацията на кв. Коматево и транспортния и железопътния възел на бул. „Коматевско шосе“, са проведени нови и по-мащабни археологически проучвания. Те установяват съществуването на два успоредни акведукта и глинен водопровод между тях, както и местоположението на каптажите край с. Марково и гр. Куклен. Значителни последващи проучвания са осъществени и в периода 2016–2018 г. при реконструкцията на бул. „Коматевско шосе“ и при реализиране на ново строителство, които допълват данните за трасето и състоянието на съоръженията.

ОБЕКТЪТ И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
Античният Филипопол се снабдявал с питейна вода от Родопите чрез сложна водоснабдителна система, включваща каптажи, глинени водопроводи и водопроводни мостове – акведукти. Установени са два основни каптажа в района на с. Марково и един при гр. Куклен, от които водата е отвеждана към града. Първоначално водоснабдяването е осъществявано чрез подземен глинен водопровод, изграден през първата половина на II в., който следва естествения наклон на терена.

През Късната античност водоснабдителната система е значително разширена и усъвършенствана с изграждането на два масивни зидани акведукта – източен и западен, разположени на разстояние 30–40 м един от друг. Източният акведукт е датиран във V в., а западният – в началото на VI в., като се допуска, че те повтарят трасетата на по-ранни съоръжения от II–IV в. Акведуктите са изградени от камък и тухли и на места достигат височина до около 14 м, като носят зидани водопроводни канали. В близост до трасетата им са разположени обслужващи кули, свързани с поддръжката и контрола на водоподаването.

Трите водопровода функционират паралелно през римската и късноантичната епоха и захранват града с чиста питейна вода. В зоните на хълмовете водопроводите се движат подземно, а в равнинните части преминават върху водопроводни мостове. След пресичане на хълмовете Сахат тепе и Таксим тепе, водата достига до разпределителен резервоар (castellum), от който се осъществява разпределението към различните части на града.

Общ план на сектор от акведукта, снимка: Научен архив на РАМ – Пловдив

СЪХРАНЕНИЕ, РЕСТАВРАЦИЯ и ПРЕДСТАВЯНЕ
Останките от акведуктите на Филипопол са запазени in situ и са проучвани и експонирани в контекста на съвременната градска среда. При реализиране на инфраструктурни и строителни проекти трасетата на акведуктите са съобразявани и в отделни случаи проектите са адаптирани, така че археологическите структури да бъдат съхранени и визуално представени. Добрата степен на запазеност на отделни участъци позволява извършването на реалистични реконструкции и възприемане на мащаба на съоръженията като част от античния градски ландшафт.

Запазен участък от акведукта по бул. „Коматевско шосе“, използван като място за провеждане на беседата „По пътя на водата“.

ПОСЕЩЕНИЕ
Останки от акведуктите на античния Филипопол могат да бъдат видени на няколко места в съвременния град. Най-внушителният участък е разположен между двете платна на бул. „Коматевско шосе“, където са запазени части от зиданите стълбове на водопроводния мост. Следи от трасето на акведукта са експонирани и на пл. „Римски стадион“, в непосредствена близост до крепостната стена. Отделни елементи са видими и на кръстовището между бул. „Пещерско шосе“ и бул. „Васил Априлов“.

ИЗБРАНА ЛИТЕРАТУРА
Джамбов, Христо 1968
Нови данни за водоснабдяването на Пловдив през Античността и Средновековието. – в: Годишник на Народния археологически музей в Пловдив, 6, 1968, 61–70.
Кесякова, Елена 1983
Акведуктите и водоснабдяването на Филипопол. – в: Археология, 1-2, 1983, 63–76.
Кесякова, Елена 1985 Водоснабдяването на Филипопол през римската и късноантичната епохи. – в: 100 години Народен археологически музей – Пловдив. Юбилеен сборник. Том 2. Материали от научната сесия, 20 октомври 1982 г. Пловдив, 1985, 114–126.
Коркутова, Здравка; Илиев, Радослав 2019 Археологическо проучване на бул. „Коматевско шосе“ № 35, гр. Пловдив (УПИ III – 535.3258, кв. 99А). – в: Археологически открития и разкопки през 2018 г., София, 2019, 320–321.
Миткова, Росица 2018 Спасително археологическо проучване на акведукта на Филипопол. – в: Археологически открития и разкопки през 2017 г. София, 2018, 289–290.
Топалилов, Иво 2012 Римският Филипопол. Том 1. Топография, градоустройство и архитектура. Велико Търново, 2012.
Цончев, Димитър 1938
Приноси към старата история на Пловдив, София, 1938.

Обекти > Акведукти

Translate »
Scroll to Top